ФИНАНСИ И СЧЕТОВОДСТВО

Една от съществените промени в разпоредбите на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.), в сила от 01.01.2011 г., е въвеждането на т.нар. “туристически данък”. Той заменя туристическата такса, събирана при предоставянето на услуги за подслон и нощувки, предоставяни в обектите за настаняване по смисъла на Закона за туризма (ЗТ) до края на 2010 г. Редът за определяне, документиране и издължаване на новия данък е обект на разпоредбите на Раздел VІІ, чл. 61р и 61с от ЗМДТ.

Според тях:

- с туристически данък се облагат нощувките, предоставени в местата за подслон и нощуване съгласно ЗТ;
- данъчно задължени лица (ДЗЛ) за данъка са лицата, предоставящи нощувки и подслон в такива места;
- данъкът се внася в бюджета на общината по местонахождение на съответния обект за нощувка и подслон;
- размерът на дължимия данък се определя в рамките на 0.20 – 3.00 лв. за една нощувка, съобразно наредба, издадена за целта от общината по местонахождение на обекта, съобразно вида и категорията му 1;
- данъкът се начислява от  ДЗЛ и се посочва задължително на отделен ред в документа, издаван на получателя на услугата;
- сумарният размер на данъка, начислен през даден календарен месец, се внася в бюджета на общината до 15-о число на следващия го календарен месец;
- данъкът, начислен за дадена календарна година, се декларира до 30 януари на следващата календарна година с декларация по образец. За 2010 г. такава декларация не се подава.

Като “Нощувки” в дефиницията на т. 34 от § 1 на ДР от ЗМДТ са определени нощувките в обектите за настаняване и подслон по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗТ. По този смисъл места за подслон са: хотели, мотели, вилни и туристически селища, а за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги. Следователно нощувките, предоставяни от туристическите хижи, са извън обхвата на облагането.

Данъчно задължени лица за данъка са лицата, притежаващи обекти за настаняване и подслон, техни ползватели, или лицата, които ги стопанисват на друго правно основание. Съгласно § 26 от ПЗР на ЗМДТ в срок до 28. 02.2011 г. те следва да са представили пред категризиращия орган по чл. 52 от ЗТ писмена декларация за броя на леглата в обектите си, след което да бъдат вписани в Националния туристически регистър при Министерството на икономиката (МИ).

Практическото приложение на туристическия данък очертава следните въпроси:

1. Как се определя размерът на данъка, който се дължи за даден календарен месец, и сумарният му размер, който подлежи на годишно деклариране?

Съгласно чл. 61с, ал. 2 от ЗМДТ размерът на данъка, дължим за  съответния календарен месец, се определя, като броят на нощувките, предоставени през месеца, се умножи по сумата на данъка за една нощувка, определен в наредбата на общината.
Годишният размер на туристическия данък, начислен от ДЗЛ през дадена календарна година, който се декларира с декларация по образец до 30 януари на следващата календарна година, се определя, като се сумира размерът на данъка, начислен през годината.
1.1. Различава ли се годишният размер на туристическия данък от сумарния размер на данъкът, дължим за отделните месеци през годината?
Да, в някои случаи може да има такава разлика. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ, когато сборът от начисления данък през годината е по-малък от 30 на сто от данъка, който би бил дължим при използван пълен капацитет на легловата база, с която разполага съответният обект за подслон и настаняване на ДЗЛ, размерът на дължимия данък се определя по специална формула. Формулата е дадена в ал. 5 на същия член от закона, според която:

Р = (РД х ПК х Д х 30/100) - ДД, където:
Р е размерът на данъка за внасяне;
РД - размерът на данъка, определен от общината за една нощувка в съответния обект;
ПК - пълният капацитет на обекта за подслон и нощувка (броят на леглата в обекта);
Д - броят на дните в съответната календарна година;
ДД - сборът на дължимия годишен данък, определен според броя на предоставените нощувки, умножени по размерът на данъка за една нощувка, определен от общината.

Сумата на разликата между начисления и дължим годишен туристически данък за дадена календарна година се внася от ДЗЛ до 1 март на следващата календарна година. В тази връзка заслужава да се отбележи изрично, че в съответствие с разпоредбата на чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ изчислената разлика се дължи, независимо дали съответният обект се ползва. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 7 от закона за невнесените в срок данъци се начислява лихва. Лицата, разполагащи с обекти за настаняване, би следвало да имат предвид това, когато декларират  обектите си, за целите на регистрацията им в туристическия регистър към МИ.

2. Облагаема ли е с ДДС  услугата за предоставяне на нощувка?
Съгласно чл. 8, от ЗДДС: “Услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, изпролзвани като платежно средство.” Следователно по смисъла на ЗДДС предоставянето на нощувка срещу възнаграждение е доставка на услуга. Лицата, предоставящи услугата, са ДЗЛ за целите на облагането с ДДС, тъй като извършват дейност, която се квалифицира от чл. 3, ал. 2 на ЗДДС  като “независима икономическа дейност”. На практика това означава, че доставката на услугата за нощувка е облагаема.

3. Как се документират доставките за нощувки?
ДЗЛ, които предлагат услуги за нощувки, документират доставките си в зависимост от своя данъчен статут и по ЗДДС и от статута на лицата, които ползват услугите им, както следва:

3.1. Документиране на нощувките от нерегистрирани по ЗДДС ДЗЛ

Съгласно чл.113, ал. 1 от ЗДДС всички лица, извършващи доставка на стока или услуга, са задължени да издават за доставките си фактура. Когато те не са регистрирани по ЗДДС, документът, който издават, следва да съдържа реквизитите, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. В съответствие с чл.113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС те може да не издават фактура, когато получатели на доставките им са данъчно незадължени физически лица. В такъв случай те документират доставките си с документ, който не е такъв по смисъла на ЗСч, но съдържа необходимите данни относно доставчика и получателя на услугата, броя на нощувките, тяхната единична и обща цена и размера на дължимия за тях туристически данък.
Нерегистрираните по ЗДДС ДЗЛ следва да имат предвид, че независимо как са документирани техните доставки, с тях те формират облагаем оборот за целите на задължителната си регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. Това означава, че когато стойността на облагаемия им оборот от предоставените нощувки, формиран в течение на 12 последователни месеца без текущия, достигне 50 000 лв., те са задължени да се регистрират. Размерът на облагаемия оборот се определя, като в края на всеки месец лицата следят кумулативната стойност на облагаемите данъчни основи на доставките, извършвани през предишните месеци, включително текущия. При това съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС размерът на данъчната основа на доставките се определя, като към стойността на възнаграждението, получено или дължимо на съответния доставчик, се добави и размерът на дължимите данъци и такси, свързани с доставката му (без ДДС). Това означава, че размерът на данъчните основи, които формират облагаемия оборот на ДЗЛ, предоставящи нощувки, ще се формира, като към възнаграждението за нощувките се добави и стойността на начисления туристически данък. Това е изрично регламентирано в чл. 15 от ППЗДДС, който е в сила от 01.01.2011 г.

3.2. Документиране на доставките от ДЗЛ, които са регистрирани по ЗДДС

Регистрираните по ЗДДС лица начисляват ДДС за предоставяните доставки на нощувки. Когато получатели на услугата, за която се събира туристически данък, са също ДЗЛ (фирми), във фактурата, която им  издава, доставчикът следва да посочи на отделен ред стойността на нощувката, на отделен ред размера на туристическия данък и на отделен ред данъчната основа, върху която е начислен ДДС, както и размера на определения данък.  В тази връзка обръщаме внимание на обстоятелството, че ако туристическият данък и ДДС не са посочен във фактурата отделно, се приема, че те са включени в размера на възнаграждението за услугата, получено от доставчика.
Когато получатели на услугата, предоставена от регистрирани ДЗЛ, са физически лица, по силата на чл.113, ал. 3 от ЗДДС доставчикът й може да не издава данъчна фактура (освен ако получателите на услугата поискат това). За да спази изискването на чл.  61р, ал. 4 от  ЗМДТ, доставчикът е задължен да издаде документ за услугата си, в който да посочи на отделен ред начисления туристически данък. Това обаче може да не е непременно данъчна фактура, а документ, съдържащ реквизитите  по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
При това по силата на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, при които не са издадени фактури по смисъла на ЗДДС, доставчикът е задължен да съставя отчет за извършените продажби, т.е. отчет за доставките без фактури, извършени през всеки данъчен период. Отчетът се съставя  в последния ден на съответния календарен месец. В него се описват данните, посочени в чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС. Те се отразяват в колони 1 - 5 и 9 - 25 на дневника за продажбите на доставчика и в справката му декларация за съответния данъчен период.

4. Каква данъчна ставка е приложима към доставките на услуги за нощувки?

По силата на промяната в чл. 66, ал. 2 от ЗДДС (обн., ДВ, бр. 94 от 2010 г.), която се прилага от 01.04.2011 г. при настаняване, предоставяно от хотелиери, ще се прилага преференциална 9 на сто данъчна ставка, независимо дали настаняването е част от организирано пътуване или не. Според текста на този член: „Данъчната ставка за настаняване, предоставено от хотелиер, е в размер на 9 на сто.” Очевидно е, че тази ставка ще е приложима, когато услугата се предоставя от лице, което се квалифицира като “хотелиер” и представлява “настаняване” по смисъла на ЗДДС.

Тъй като според т. 37 от § 1 на ДР от ЗДДС “хотелиер” по смисъла на закона е този, възприет в ЗТ, то съгласно т. 3 на § 1 от ДР на ЗТ “хотелиер” е лице, което предоставя туристически услуги във всички видове обекти за подслон и настанявания, категоризирани по Закона за туризма, или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Следователно ДЗЛ, които предоставят нощувки в категоризирани и/или с подадени документи за категоризиране по ЗТ места  за подслон и настаняване, отговарят на понятието “хотелиер” по смисъла на ЗДДС и имат право да прилагат преференциална данъчна ставка за услугите си. За да е приложима тази ставка към предлаганите от тях услуги обаче, тя трябва да представлява “настаняване” по смисъла на ЗДДС.

Дефиниция на понятието „настаняване” е дадена в § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС. Според нея: "Настаняване" са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от ДР на ЗТ. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на ЗТ "основни туристически услуги" са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.

Следователно може да се направи заключение, че за да е налице основание една доставка да се третира като “настаняване” по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, в нея трябва да се включват едновременно най-малко две от горепосочените услуги: нощувка и транспортни услуги; нощувка и хранене; нощувка, хранене и транспортни услуги. Предоставянето на хранене или транспорт от ДЗЛ - хотелиер, без едновременно с това да се предостави и нощувка, не следва да се третира като „настаняване”. В този смисъл предоставянето само на нощувка не може да се квалифицира като “настаняване” по смисъла на закона и за него не е приложима преференциалната данъчна ставка.2

Следователно намалената данъчна ставка ще се прилага за всички доставки, предоставяни от ДЗЛ – хотелиери, в категоризирани по ЗТ (или с подадени документи за категоризиране) обекти за подслон и настаняване, които включват най-малко две от посочените като “основни” туристически услуги, предоставяни с общо определена цена. Предоставянето на храна, напитки или други услуги, без цената им да е определена общо с тази за нощувката, също се облагат по общ ред. Пример: Еднолично дружество, регистрирано по ЗДДС, притежава места за подслон в пансион и предоставя в тях нощувки със закуска на общо определена цена от 40 лв. Пансионът е категоризиран по ЗТ и туристическият данък, определен за него от общината,  е 0.40 лв.

Как следва да бъде документирана доставката на дружеството?
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и в документа, който издава, следва да посочи на отделни редове:
- настаняване - 40 лв., в.т. ч. нощувка 37,50 лв. и закуска – 2,50 лв.
- туристически данък – 0,40 лв.
- ДО – 40,40 лв.
- ДДС – 3,64 лв.
- Общо дължима сума: 44,04 лв.

__________________________________________________________

  1 Размерът на дължимия туристически данък за дадена доставка зависи от категорията на обекта за настаняване, в който е предоставена услугата, и от стойността му, определен в наредба на общината, на територията на която се намира обектът. Съгласно § 26 от ПЗР на закона общинските съвети следваше до 31 януари 2011 г. да определят размера на данъка за 2011 г., прилаган към отделните категории места за подслон и настаняване. На много места това вероятно не е направено, тъй като с разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 31 от 15. 04. 2011 г.) в § 26 от ПЗР на ЗИД ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.) се създаде нова ал. 4, в сила от 01. 01. 2011 г. Според нея, в случай че до 31 януари 2011 г. даден общински съвет не е определил размерите на туристическия данък, който ще се удържа за обектите на територията на съответната община, през цялата 2011 г. ще се прилагат размерите, които първоначално бяха определени само за м. януари 2011 г., а именно:
1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.

 2 Посоченото е в съответствие с разпоредбите на действащия ЗТ. В момента (м.май 2011 г.) в НС тече процедура за обсъждане на проекта за промени в закона, окончателният вариант на които може да доведе до промени в изложеното.

Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

Източник: Б ю л е т и н  бр.52 - юни 2011 г. на Български законник ЕООД | Експертис