Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС със седалище в България сключва договор с италианска фирма за покупка и монтаж на метална конструкция в България. Италианската фирма възлага на друга българска фирма регистрирана по ЗДДС да извърши монтаж на тази метална конструкция в България. Българската фирма извършва монтажа на металната конструкция и издава фактура за монтажа на италианската фирма. Трябва ли да се начисли ДДС при тази сделка?
Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист
Отговор: Първо, ЗДДС прилага принципа, че когато се извършва доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, мястото на изпълнение е в мястото, където стоката се монтира или инсталира. Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗДДС. Без значение в случая е обстоятелството дали инсталирането/ монтирането се извършва от самото лице - доставчик на стоките или тази дейност е възложена на друго лице - подизпълнител. Следователно монтажът на металната конструкция, извършен на територията на България, е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема доставка с 20% ДДС.
Второ, монтажът на стоката (в сл. метална конструкция) е свързан и с недвижим имот и на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС, доставката на услугата е с място на изпълнение на територията на страната (мястото, където се намира недвижимият имот).
Следователно, българската фирма доставчик ще фактурира монтажа на металната конструкция с 20% български ДДС независимо, че получател на доставката е фирма от ЕС. Нормативното основание за начисляването на ДДС е разпоредбата на чл.17, ал.4 във връзка с чл. 12, ал. 1 ЗДДС.
Италианската фирма не може да си възстанови платения данък на основание чл. 81 ЗДДС по реда на Наредба щ H-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Общността, в сила от 01.01.2010 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Общността, има право да му бъде възстановен начисления от доставчик - регистрирано по ЗДДС лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка и осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 4, ал. 1, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от Закона за данък върху добавената стойност, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2.
Следователно, услугите, предмет на цитираните доставки, не могат и не биха могли да бъдат използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки извън територията на страната, а единствено за такива, които то би извършило на територията на Република България (метална конструкция, изградена върху конкретен недвижим имот). За да е налице правото на възстановяване на платения ДДС едно от условията е стоките и услугите са използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в друга държава и които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. Следователно, в случая не е налице условието по чл. 3, ал. 2, от Наредбата стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки извън територията на България, поради което по отношение на италианската фирма получател не е налице правото на възстановяване на ДДС (вж. в този смисъл Решение щ837/18.01.2011 г. по адм. дело щ5560/2010 г. т А отд. на ВАС).
Във въпроса не е уточнено, но предполагаме, че италианската фирма извършва и друга независима икономическа дейност на територията на България, свързана с металните съоражения като например отдаване под наем и др. Предвид осъществяването на облагаеми доставки на територията на страната от чуждестранното лице, е необходимо да се съобразят и условията за регистрация на лицето на ЗДДС.
По смисъла на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки и услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. В случая, ако чуждестранното лице формира облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 133, ал. 2 от ЗДДС чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
В случаите на начисляване на данък при извършване на последваща доставка, за получателя по доставката ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС.
За да може да ползва данъчен кредит за покупките си, извършени на територията на България, италианската фирма следва да се регистрира по избор по българския ЗДДС.
Източник: Б ю л е т и н бр.59 - февруари 2012 г. на Български законник ЕООД | Експертис
| < Предишна | Следваща > |
|---|
