Въпрос: 1. Фирмата ни желае да наеме строителни работници за около 10 месеца - за построяване на производствена сграда. Как и при какви условия трябва да бъдат регламентирани взаимоотношенията на тези работници с дружеството ни - възложител - трудови или граждански?
2. Съществува ли някакво задължително изискване при наемане на строителни работници да се сключват само трудови договори от гледна точка на изискванията за безопасни условия на труд?
Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Отговор: 1. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разликата между трудов и граждански договор е изяснена в тълкувателно решение щ 86 от 27.02.1985 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд на РБ. Съгласно това решение разграничението между двата вида договори е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако в договора е уговорено престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор, е граждански. Условията, при които се сключва такъв договор са съгласно Закона за задълженията и договорите. Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и работникът или служителят е длъжен да спазва установената от работодателя трудова дисциплина, работно време, да работи на указаното от работодателя работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор. Този договор се сключва при условията и по реда на КТ. Страни по него са работник или служител или работодател.
Във въпроса е определен срок около 10 месеца, в който дружеството желае да наеме на работа строителни работници. Това може да стане със срочен трудов договор за определен срок (чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ), който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Срочен трудов договор може да бъде сключен и до завършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ.
Срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия (чл. 68, ал. 3 КТ). По изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер (чл. 68, ал. 4 КТ). Изключение съгласно даденото в т. 8 от допълнителните разпоредби на КТ определение "е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му". Когато срочните трудови договори са сключени в нарушение на ал. 3 и ал. 4 КТ от чл. 68 КТ, те се считат сключени за неопределено време.
Друг вид срочен трудов договор е този по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - срочен трудов договор до завършване на определена работа. Този трудов договор не е свързан с определяне на срок на договора по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. В договора, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, се определя конкретната работа, която лицето приема да извърши. Такъв договор може да се сключи и в строителството, като се възложи построяването на определена сграда.
2. Що се отнася до отговора на втория въпрос, при него ще трябва да се има предвид чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 КТ. Съгласно тези разпоредби работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия на труд (т. 3) и указания за реда и начина за изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права включително запознаване с правилата за здравословни и безопасни условия на труд (т. 5).
Освен това работещите по трудово правоотношение за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец подлежат на задължително обществено осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Тези осигурени лица имат правата по чл. 11 от Кодекса за социално осигуряване и ще получават парични обезщетения за временна неработоспособност и за трудоустрояване. Те ще имат също така право на парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия.
Източник: Б ю л е т и н бр.58 - януари 2012 г. на Български законник ЕООД | Експертис
| < Предишна | Следваща > |
|---|
