ФИНАНСИ И СЧЕТОВОДСТВО

"Който знае достатъчно е богат." Боян /Лао Дзъ/

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта

Промени в ЗДДС в сила от 01.01.2009

Преглед на основните промени в Закона за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2009 г.   

В следващите редове ще разгледаме накратко по-съществените промени в нормативната уредба на данъка върху добавената стойност, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС), който бе обнародван в бр. 106 на “Държавен вестник” от 12.12.2008 г. Като цяло промените влизат в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на промените в чл. 58 от закона.

1. Правото на данъчен кредит е налице във всички случаи на самоначисляване на ДДС при условията на обърнато данъчно задължение, ако сделката не е укрита

1.1. Същност
Може би най-важната промяна в ЗДДС е тази, направена с новия чл. 73а. Тя е свързана със случаите на обърнато данъчно задължение, т.е. със ситуации, при които данъкът се начислява не от доставчика, а от лицето получател на доставката. В практиката сравнително често се наблюдават случаи, при които поради незнание или недотам прецизна нормативна уредба регистрираните лица не изпълняват задължението си за самоначисляване на данък за получена доставка на стока или услуга или извършват начисляването със закъснение. В мнозинството от тези случаи лицата биха имали и правото да ползват самоначисления данък като данъчен кредит. Понеже те не са изпълнили своето задължение или са осъществили начисляването след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, обичайна практика на органите по приходите е да начисляват този данък. Същевременно те не признават право на приспадане на данъчен кредит, независимо че лицата, за които е налице обърнато данъчно задължение, не са укрили сделката. Това ощетява данъчно задължените лица, без да има сериозни икономически и правни основания, а и противоречи на практиката на Съда на ЕО (решение на СЕО от 8 май 2008 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г.).
Затова с новия чл. 73а, ал. 1 се определя, че при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, точки 2, 4 и 5 от същия закон, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72 ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
Случаите, в които ще намира приложение чл. 73а, са посочените в чл. 82, ал. 2-5, в чл. 84 и в 57 ЗДДС. Това са конкретно упоменати в закона доставки на стоки и услуги, вътреобщностно придобиване на стоки, както и внос на стоки от регистрирано лице, имащо разрешение от министъра на финансите за прилагане на специалния режим по чл. 164 ЗДДС. Във всички тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит ще се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно нормата на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Или ако за ВОП или доставка с обърнато данъчно задължение получателят й не е съставил протокол по чл. 117 ЗДДС или не е изпълнил останалите изисквания на чл. 86, ал. 1 от закона относно начисляването на данъка, или не е отразил протокола с право на данъчен кредит по реда и в сроковете на чл. 72 ЗДДС, необходимо е той да уведоми писмено компетентния орган по приходите. Същият от своя страна предприема действия за промяна на задължението на лицето за данъчния период, в който правото на данъчен кредит следва да бъде упражнено съгласно чл. 73а, ал. 2 ЗДДС - този, в който е лицето получател е трябвало да си самоначисли данък за доставката с обърнато данъчно задължение или за осъществения ВОП. Така периодът, в който регистрираното лице ще дължи ДДС на бюджета и през който то ще може да ползва този данък като данъчен кредит, ще е един и същи.
Изводът, който можем да направим, е, че ако по някаква причина регистрирано по ЗДДС лице не изпълни част от изискванията за самоначисляване на ДДС, когато получената от него доставка (или ВОП) е с обърнато данъчно задължение, този факт няма да повлияе отрицателно на правото му на данъчен кредит за същото облагаемо събитие. Лицето ще дължи данъка за данъчния период на изискуемост на ДДС, който в общия случай е периодът на настъпване на данъчното събитие или този на осъществяване на авансовото плащане за него (само при ВОП авансите не водят до необходимост от начисляване на ДДС). Същевременно за същия този период лицето ще има и правото да ползва като данъчен кредит дължимия от него данък, стига да са изпълнени законовите изисквания по същество за наличие на данъчен кредит, съдържащи се в чл. 68-70 ЗДДС. Неизпълнението на формални законови изисквания относно начисляването на ДДС при доставките с обърнато данъчно задължение не води до непризнаване правото на данъчен кредит за тях, стига сделката да е счетоводно отразена.

1.2. Санкции
Според новия чл.180а, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли ДДС в предвидените в закона срокове, в случаите когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма от ЗДДС и за начисления данък то има право на пълен данъчен кредит, лицето се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Ако регистрираното лице е начислило ДДС в периода, следващ този, през който данъкът е трябвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв. (ал. 3 на чл. 180а). А в случай че лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС в срок до два месеца от края на данъчния период, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.
Ето защо, макар да не може да се получи така, че за едно събитие с обърнато данъчно задължение регистрираните лица да дължат ДДС, без да могат да ползват същия като данъчен кредит, те трябва да спазват правилата и сроковете за самоначисляване на данък. В противен случай ги заплашват административни санкции за неначисляване на ДДС, макар и в много по-малки размери от тези по чл. 180 ЗДДС.

1.3. Преходни правила
С голямо практическо значение за регистрираните лица са преходните правила, съдържащи се в § 18 ЗИДЗДДС. Според първото от тях получателите по доставки или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице платец по глава осма от ЗДДС до 01.01.2009 г., и които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 ЗДДС и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит, могат да начислят ДДС, съответно да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизането в сила на ЗИДЗДДС, т.е. до края на април 2009 г.
В разглежданите заварени случаи, когато регистрираните лица са приспаднали данъчен кредит след изтичането на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, се счита, че правомерно са упражнили това свое право. Така например, ако при ревизия орган по приходите установи, че за доставка с обърнато данъчно задължение, по която данъкът е изискуем за февруари 2007 г., е упражнено право на данъчен кредит през ноември 2007 г., той следва да признае правото на данъчен кредит (и то именно за ноември). Същото се отнася и за вътреобщностните придобивания на стоки.
Въпросното преходно правило, съдържащо се в § 18, ал. 2 ЗИДЗДДС, както и новият чл. 73а се прилагат и за неприключилите към 01.01.2009 г. административни и съдебни производства. Този факт ще предреши немалко съдебни спорове, които регистрирани по ЗДДС лица водят с приходната администрация във връзка с непризнат данъчен кредит по ВОП или доставки с обърнато данъчно задължение.
Също така регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя и за които би се приложил новият чл. 73а ЗДДС, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит, като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчен период януари 2009 г. или за някой от следващите шест данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажбите, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период. Излиза, че дори при наличие на влязъл в сила ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит по доставка с обърнато данъчно задължение, на регистрираните лица се дава възможност, макар и впоследствие, да упражнят това свое право.

2. Нормата на чл. 85 няма да се прилага за вписания ДДС в протоколите по чл. 117 от закона

Разпоредбата на чл. 85 ЗДДС преди направените в нея промени със ЗИДЗДДС предвиждаше данъкът да е изискуем от всяко лице, което посочи ДДС в данъчен документ по чл. 112 ЗДДС - фактура, известие или протокол. При извършване на ревизии органите по приходите нерядко установяваха, че ревизираното лице не е следвало да съставя протокол и съответно да начислява с него данък. При констатирането на такива грешки, обикновено свързани с доставки с обърнато данъчно задължение и с ВОП, органите по приходите не признаваха правото на данъчен кредит като неправомерно начислен, но на основание чл. 85 не правеха корекция на погрешно начисления с протокола ДДС. Същият оставаше дължим на бюджета, независимо че е начислен без правно основание.
От 01.01.2009 г. тази порочна практика ще бъде преустановена, тъй като е променена нормата на чл. 85, а в новия си вид тя се отнася само до начисления ДДС с фактури и известия, но не и с протоколи. Така се отстранява една несправедливост, а и законът ни се привежда в съответствие с Директива 2006/112/ЕС относно Общата система на ДДС.
В резултат на промяната в чл. 85, ако регистрирано лице без основание си самоначисли ДДС за получена от него доставка или осъществен ВОП - неправилно е приело, че е лице платец на ДДС по чл. 82, ал. 2-5 или по чл. 84 ЗДДС, при ревизия не може само да му се откаже право на данъчен кредит по съставения протокол, включен в дневника за покупките. Едновременно с това ще трябва да се коригира (намали) и размерът на дължимия от лицето данък. В крайна сметка, след като изобщо не е възникнало облагаемо данъчно събитие, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит за него.
Можем да обобщим, че с оглед промяната в чл. 85 няма да е налице изискуемост на ДДС само по причина на обстоятелството, че данъкът е посочен от регистрирано лице в протокол по чл. 117 ЗДДС. Казано по друг начин, във всички случаи, при които е съставен данъчният документ “протокол”, но се оказва, че според закона липсва необходимост от съставянето му, лицето няма да е платец на ДДС и неправилно вписаният в протокола данък няма да бъде дължим от него на бюджета.

3. Въвежда се обърнато данъчно задължение за доставки на услуги по чл. 21, ал. 2, т. 1 с място на изпълнение на територията на нашата страна, когато доставчикът е установен извън България

Със ЗИДЗДДС са увеличени случаите на доставки, за които при определените от закона обстоятелства се предвижда обърнато данъчно задължение към българския получател на доставката. Става въпрос за доставките на услуги, свързани с недвижим имот, чието място на изпълнение се определя съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Такива са самите строителни услуги (извършването на СМР), посредническите услуги на брокери и агенти по продажбата на недвижими имоти, услугите на експерти по недвижими имоти, услуги за подготовка и координация на строителните работи, каквито например са услуги на архитекти и на лица, осъществяващи строителен надзор.
Действащият до края на 2008 г. закон не предвиждаше обърнато данъчно задължение за доставки на услуги по чл. 21, ал. 2, т. 1 с място на изпълнение на територията на страната ни. Дори и доставчикът на услугата, свързана с недвижимия имот, да е установен извън България (включително на територията на държава членка), а получателят да е местно регистрирано лице, последното нямаше задължението да си самоначислява данък за услугата.
От 01.01.2009 г. е променена нормата на чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС. В резултат на това, когато местно данъчно задължено лице получи доставка на услуга, свързана с недвижим имот, разположен на територията на България, по която доставчикът е данъчно задължено лице, установено извън нашата страна и нямащо български ДДС идентификационен номер, данъкът ще е изискуем от местния получател на услугата. Докато за чуждестранния доставчик доставката не формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по нашия ЗДДС. Както и досега обаче, ако доставчикът е установен в България, или пък извън нашата страна, но има български ДДС номер, данъкът за услугата, свързана с разположения в България недвижим имот, ще е изискуем от доставчика (липсва обърнато данъчно задължение).
Следва да се има предвид, че едно лице се приема за установено извън страната ни, когато няма нито седалище, нито постоянен обект в България.

4. Промени, отнасящи се до прехвърлянето на стоки между държави - членки в рамките на едно предприятие

4.1. Прехвърлянето от данъчно задължено лице на стоки от територията на България към друга държава - членка за целите на неговата икономическа дейност се приравнява на възмездна доставка

Със създадената в чл. 6, ал. 3 ЗДДС нова точка 3 преместването на стоки, формиращи част от активите на едно лице, от България до друга държава членка, се превръща във възмездна доставка, попадаща сред данъчните събития по смисъла на закона. В такива случаи не се прехвърля правото на собственост върху стоката, нито има възнаграждение, а е налице единствено вътрешен оборот.
Досега въпросното преместване се явяваше вътреобщностна доставка, когато попадаше в хипотезата на чл. 7, ал. 4 ЗДДС. Тази правна норма е почти аналогична на новата т. 3 от чл. 6, ал. 3, като разликата между тях е, че в новата разпоредба не се говори за регистрирано лице, а за данъчно задължено лице. Целта е при подобни трансфери на стоки от България до друга държава членка данъчно задължените лица да формират облагаем оборот за задължителна регистрация по закона. След което, тъй като въпросното преместване на стоки (активи) по принцип ще се яви облагаема доставка (защото е с място на изпълнение в България), ако лицето не докаже, че става въпрос за ВОД по чл. 7, ал. 4 ЗДДС, доставката ще се облага с 20 на сто български косвен данък. По действащия до 31.12.2008 г. закон ситуацията беше по-различна, тъй като физическото преместване на стоки от България до друга държава членка изобщо не представляваше данъчно събитие, освен ако не попадаше в хипотезата на чл. 7, ал. 4 ЗДДС (но пък тогава облагането е с нулева ставка).

4.2. При прехвърляне на стоки от държава членка до България в рамките на едно местно лице ще е налице ВОП и ако лицето няма регистрация по нашия ЗДДС

В чл. 13, ал. 3 ЗДДС е направена промяна, която засяга лицата, извършващи вътреобщностното придобиване, регламентирано с упоменатата разпоредба. Вече не е необходимо лицето да е регистрирано по българския ЗДДС - достатъчно е то да е данъчно задължено (да извършва независима икономическа дейност). Така в хипотезата на ВОП на стоки, премествани за целите на икономическата дейност на местно лице от държава членка до България, ще попадат и лицата, които не са регистрирани по ЗДДС, но извършват такова прехвърляне на свои стоки и са данъчно задължени лица. За тях ще възникне задължение за регистрация по ВОП при достигане на прага от 20000 лв., на основание чл. 99 ЗДДС. Което предполага и облагане с 20 на сто ДДС на осъществяваните от същото лице вътреобщностни придобивания на стоки.

4.3. При прехвърляне към България на внесени в друга държава членка стоки, в рамките на едно местно лице, ще е налице ВОП и ако лицето няма регистрация за целите на ДДС, действащ в другата държава членка

Считано от 01.01.2009 г., по силата на новата ал. 6, създадена в чл. 13 ЗДДС, ВОП ще е налице при прехвърлянето на стоки, които са внесени от местно данъчно задължено лице в друга държава членка, където същите са освободени за свободно обращение и са транспортирани до територията на нашата страна за целите на икономическата дейност на лицето. Така отпада изискването при преместването на стоки в рамките на едно предприятие (вътрешния оборот на стоки), от държава членка до България, лицето непременно да притежава ДДС идентификационен номер, издаден от държавата членка на вноса, за да е налице ВОП по чл. 13. След промяната в закона, за да възникне възмездно вътреобщностно придобиване, ще е достатъчно стоките да са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето и от същата държава да започва изпращането или транспортирането им към България.
Промяната привежда в съответствие (макар и не напълно) нашия закон с чл. 21 от Директива 2006/112/ЕС. Тя позволява правилното решаване на някои практически казуси, възникващи в случаите на внос на стоки в друга държава членка, които след това се транспортират към България до лицето, за чиято сметка е извършен вносът.

5. Изменения и допълнения, отнасящи се до фактурите1

5.1. Премахнато е изискването фактурите да съдържат подписа на лицето, което ги е съставило

Едни от реквизитите, които трябва да съдържа фактурата по действащия до края на 2008 г. ЗДДС, са име, фамилия и подпис на съставителя. Директива 2006/112/ЕС обаче не предявява подобни изисквания към фактурите. Нещо повече - според чл. 229 от директивата държавите - членки не следва да изискват фактурите да бъдат подписвани.
Ето защо със ЗИДЗДДС се променя т. 6 от чл. 114, ал. 1 ЗДДС. В резултат на това от 01.01.2009 г. не е задължително фактурите да съдържат подписа на лицето, което ги е съставило. Остава обаче изискването в тях да се посочва неговото име и фамилия.

5.2. Законът посочва конкретни начини за гарантиране автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на електронните фактури

Съгласно чл. 114, ал. 6 ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. От 01.01.2009 г. законът посочва и конкретни начини за това, а именно:
- чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис; или
- чрез електронен обмен на данни; или
- по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието.
В тази връзка, ЗИДЗДДС дава и легална дефиниция на понятието “електронен обмен на данни”, както и на свързаните с него категории “съобщение за електронен обмен на данни” и “потвърждаване на получаването на съобщението за електронен обмен на данни по смисъла на чл. 114, ал. 6”. Дефинициите на тези три понятия за целите на ДДС се съдържат в новите т. 58, 59 и 60 от § 1 на ДР на ЗДДС.

6. Промени, свързани с доставките, по които плащането е в стоки или услуги

В случаите, при които по една сделка плащането (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на онова, което получава. Тези случаи за целите на ДДС са регламентирани с чл. 130 от закона, който също е претърпял промяна.

6.1. При бартерите възникването на всяка от доставките като данъчно събитие няма да се влияе от настъпването на събитието за другата доставка

С направеното изменение в ал. 2 на чл. 130 данъчното събитие и по двете насрещни доставки ще възниква по общите правила на закона. По действащия до края на 2008 г. ЗДДС данъчното събитие по всяка от доставките настъпваше на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Това обаче пораждаше въпроси и спорове в случаите на извършване на доставки при условията на бартер между лица, при които едното или двете от тях не са регистрирани по закона.
Съществен проблем от практическо естество, който е разрешен с промяната в чл. 132, ал. 2, е този, свързан със случаите, при които собствениците на урегулиран поземлен имот (УПИ) учредяват право на строеж върху своята земя в полза на строителна фирма (лице търговец), която все още няма регистрация по ЗДДС. Срещу това учредяване те получават като обезщетение няколко жилищни и/или нежилищни имота в строящата се сграда (тяхната площ съответства на запазените от собствениците части от правото на строеж). В такива случаи търговецът извършва в полза на собствениците на земята облагаема строителна услуга. Въпросното учредяване на право на строеж формира облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС и обикновено на негова база строителят (търговецът) подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС.
От нормативната уредба на ДДС преди направената промяна в чл. 130, ал. 2 излизаше, че макар и облагаема, въпросната строителна услуга от формална гледна точка не подлежи на облагане с ДДС. Защото услугата възникваше като данъчно събитие към момент, в който нейният извършител няма регистрация по ЗДДС. С разглежданата законова промяна тази непрецизност (и дори бих казал празнота) в закона е преодоляна. В резултат на нея оказаната строителна услуга в полза на собственика (собствениците) на земята ще бъде изцяло обложена с ДДС, което е и нормалното данъчно третиране на подобен род сделки. Същата ще възникне като данъчно събитие на датата на издаването на разрешение за ползване или на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, или тази на реалното предаване на обектите, предназначени да обезщетят собственика на УПИ - в зависимост от конкретните договорености между страните по сделката. Казано по-общо, строителната услуга ще бъде изцяло обложена с ДДС, когато бъде извършена (ако към този момент строителят притежава регистрация по ЗДДС, каквато е обичайната ситуация в такива случаи).

6.2. Новата ал. 3 на чл. 130 от закона

Като втора промяна в чл. 130, но не и като нов момент в нормативната уредба на данъка върху добавената стойност, можем да отбележим създадена в този член нова ал. 3. Според нейното съдържание, при бартерите насрещната доставка с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка - тази, настъпваща по-късно във времето. С което в закона продължава да съществува друг съществен проблем, а именно че когато плащането по една доставка е в стоки или услуги и то настъпва преди фактическото извършване на доставката, данъкът за нея става изискуем на по-ранна дата - тази на получаване на плащането, т.е. на датата на осъществяване на насрещната доставка. Така ако едно регистрирано лице получи плащане в стоки или услуги днес, а извърши своята доставка след две години, то ще дължи ДДС днес, а не след две години, когато реално прехвърля собствеността върху стоката или извършва услугата.
По този начин направената позитивна промяна в ал. 2 на чл. 130 в голяма степен се обезсмисля. Нейното приложно поле се стеснява значително и на практика тя ще намира приложение само в случаите на бартери между лица, при които едното или двете от тях не са регистрирани по ЗДДС. Защото няма голяма практическа полза от това, че по доставка, за която получаваме плащане под формата на стоки и услуги в настоящия момент, а извършваме същата след шест месеца, данъчното събитие ще възникне след половин година, но изискуемостта на ДДС ще настъпи още сега.

7. В нормативната уредба на ДДС се въвеждат парични и количествени прагове, в рамките на които се освобождава вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници и екипажите на транспортните средства

В чл. 58 ЗДДС са направени промени, отнасящи се до освобождаването от ДДС на вноса на стоки, внасяни в личния багаж на пътник, пристигащ от трета страна или територия. Те са свързани с въвеждането в ЗДДС на нормите наДиректива 2007/74/ЕО на Съвета от 20.12.2007 г. относно освобождаването от ДДС и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Тези разпоредби са в сила от 01.12.2008 г., откогато действа и упоменатата европейска директива. До тази дата според действащия ЗДДС вносът на стоки в личния багаж на пътника се освобождаваха от данък, когато това е в рамките на разрешения безмитен внос, т.е. водещо при освобождаването беше митническото законодателство. От посочената дата освобождаването ще се извършва съгласно разпоредби в данъчното законодателство на страната ни.
Продължава да бъде основен принципът, че вносът не трябва да има търговски характер. Според § 1, т. 54 от ДР на ЗДДС това означава вносът да не се извършва редовно, да се състои изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци, както и видът или количеството на стоките да не са такива, че да предполагат внос с търговска цел.
В тази връзка, освен законовите изменения и допълнения, следва да се имат предвид и направените промени в ППЗДДС (с ПИДППЗДДС, обн. ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.12.2008 г.). С тях основно са регламентирани въведените със закона количествени и стойностни прагове.
Така според ЗДДС и правилника за прилагането му, вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове, които за сухопътните пътници са 300 евро или равностойността им в левове, а за морските и въздушните пътници - 430 евро или равностойността им в левове. За целите на упоменатите парични прагове стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна. В посочените прагове не се включва стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника. Тези продукти и багаж се освобождават от данък, независимо от стойността им.
По отношение освобождаването от ДДС на вноса на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, непенливо вино и бира, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, са установени количествени прагове. Същите са посочени в чл. 51а, ал. 4-8 ППЗДДС. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години. Количествата на упоменатите акцизни стоки, надвишаващи регламентираните с правилника, не могат да ползват паричния праг за освобождаване, но и техните стойности не се включват в него.
Също така, освободено от ДДС при внос е горивото за всяко отделно превозно средство на пътници, пристигащи от трета страна или територия, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд.

Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант
________________
1 По-подробен коментар на изискванията към първичните счетоводни документи, в сила за 2009 г., ще откриете в публикуваната в този брой статия “За някои изисквания към счетоводните документи през 2009 г.”, авторство на Велин Филипов (бел. ред.).

 Източник: ИК "ТРУД И ПРАВО"

 


ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ

  1. Справки по ЕГН и ПИК за осигурителен стаж и доход 732045
  2. Справки по ЕГН за здравно осигуряване 654850
  3. Справка по ЕГН и ПИК за представени в НОИ документи за обезщетения и помощи от ДОО 356910
  4. Справки по ЕГН и ПИК за изплатени обезщетения и помощи от НОИ 328262
  5. Справки по ЕГН за допълнитeлно задължително пенсионно осигуряване 134248
  6. Безработните дължат месечно по 16,80 лв. за здравни вноски 93584
  7. Проверка за валидност на ДДС номер в системата VIES преди издаване на фактури 80546
  8. Справка за задължение по фиш 73797
  9. Е-услуги на НАП със свободен достъп 69269
  10. Указания за справките на НОИ 64070
  11. Справка за издадени и неполучени български лични документи след 29.03.2010 51818
  12. Справки по ЕГН и ПИК за подадени декларации за социално осигуряване за лице след 2004 г. 50813
  13. Проверяваме задълженията си за данъци и осигуровки онлайн 48338
  14. Изчисляване и зачитане на осигурителен стаж при неплатен отпуск и работа на непълно работно време 42615
  15. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. с баркод (образец 2001) за доходите на физически лица с приложения и указания 40946
  16. Справка по ЕГН и ПИК за изплатени парични обезщетения за безработица 39698
  17. Подаване на декларации за осигурените лица през 2009 г. 39168
  18. Данъчна декларация за облагане с патентен данък 38148
  19. Правото на наследствена пенсия в България 37504
  20. Списък на справките на НОИ 32773
  21. Не се иска разрешение от работодателя за работа по втори трудов договор с друг работодател 32481
  22. Проверка на ЕГН за коректност 31758
  23. Авансово облагане на доходи по граждански договори 31162
  24. Декларация за освобождаване от задължението за внасяне на здравносигурителни вноски от българите в чужбина 30902
  25. Същност и видове лихва 28521
  26. Отпуск на бащата при раждане на дете 27357
  27. Специфични настройки за е-услугите на НАП 26722
  28. Прилагане и документиране на туристическия данък в практиката 26342
  29. Таблици на населението по настоящ и по постоянен адрес 24195
  30. КОДОВЕ ЗА ПЛАЩАНЕ НА РЕПУБЛИКАНСКИ ДАНЪЦИ ЗА 2011 23876
  31. Е-услуги на НАП с ПИК 23841
  32. Подаване на Декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ 22784
  33. Контакти с НОИ 22052
  34. Въвеждане/промяна на координати за получаване на съобщения от НОИ 21911
  35. Справка за валидност на документи за самоличност 21075