ЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 92-00-18 от 02.09.2011 г.
ОТНОСНО: Туристически данък по ЗМДТ
В Дирекция ”ОУИ” – Пловдив, постъпи писмено запитване с вх. № 92-00-18/02.09.2011 г. относно туристически данък по ЗМДТ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Университетът притежава собствен спортно-оздравителен лагер на брега на язовир „...”, местност .... Същият е разположен изцяло в землището на община П. Лагерът разполага със собствена леглова база от 45 легла и минимални условия за провеждане целево на епизодични по време на учебните семестри спортни мероприятия със студенти, аспиранти и преподаватели, непосредствено свързани с учебно-методическата им работа в университета, и усъвършенстване на спортно майсторство на студентските спортни отбори. Ползването на лагера е безплатно за студентите, преподавателите и служителите ви. Самата поддръжка на съоръженията е минимална и е изцяло за сметка на университета.
Зададен е следният въпрос: Какъв е начинът, редът и задължението за прилагане на правните норми, регламентиращи туристическия данък по ЗМДТ, във връзка с решение на общински съвет на община П….?
В отговор на поставения от вас въпрос изразяваме следното становище:
Обект на облагане с туристически данък по смисъла на чл. 61р, ал. 1 от ЗМДТ са нощувките. В § 1, т. 34 от ДР на ЗМДТ е дадена легална дефиниция на понятието „нощувки”. "Нощувки" са нощувките в средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за туризма туристически обекти са:
1. средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги.
На основание чл. 50, ал. 1 от Закона за туризма на категоризиране подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване, в които попадат и средствата за подслон и местата за настаняване.
Предвид текста на чл. 61р, ал. 2 от ЗМДТ данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки, т.е. това са лицата, предоставящи туристически услуги във всички видове категоризирани по Закона за туризма или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон и места за настаняване. Ал. 3, 4 и 5 на същата правна норма определят задълженията на тези лица за внасяне, документиране и деклариране на данъка. Данъчно задължените лица внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма. Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка. На данъчно задължените лица е вменено задължение за подаване на декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.
Следва да се има предвид разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗМДТ, съгласно която лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма
Основната особеност на законодателната уредба на туристическия данък е, че лицето не може да внася данъка под определен размер.
На основание чл. 61с, ал. 2 от ЗМДТ размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка, определен от общинският съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 от с.з. в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.
Съгласно чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ, когато сборът на данъка за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година. Този данък е дължим, без значение дали лицето ползва обекта или не, т.е. лицето не може да противопостави възражение, че не е извършвало дейност през периода.
Предвид гореизложеното, при условие че предоставяте туристически услуги в категоризирани по Закона за туризма или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон и места за настаняване, вие сте данъчно задължено лице по смисъла на чл. 61р, ал. 2 от ЗМДТ и възниква задължение за облагане на предлаганите нощувки с туристически данък, както и за подаване на декларация за облагане с туристически данък.
Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)
Източник: Национална агенция за приходите - НАП
< Предишна | Следваща > |
---|