ФИНАНСИ И СЧЕТОВОДСТВО

"Който знае достатъчно е богат." Боян /Лао Дзъ/

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта

Право на приспадане на данъчен кредит за неизползван актив по дело C 153/11 на Съда на Европейския съюз

Милена КИРИЛОВА - юрист

Правото на данъчен кредит е фундаментално право на Общността, залегнало в разпоредбите на чл. 17(2)(а) на Шеста директива (аналогична на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО).

Съгласно посочената разпоредба, доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице, същото има правото да приспадне от данъка, който следва да плати, „дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчно задължено лице”.

От своя страна цитираната разпоредба е транспонирана в българския ЗДДС - чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Сред изброените случаи, за които регистрираното лице има право да приспадне данъка от данъчните си задължения, са както получените стоки или услуги по облагаема доставка (чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), така и изискуемият от него данък като платец по глава осма (чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС).

Основният принцип на неутралитет на ДДС налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. След като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчно задълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (вж. съдебната практика на Съда на Европейския съюз, по-конкретно Решение по дело Ecotrade,, точки 63 и 64; Решение по дело Nidera Handelscompagnie, точка 42, както и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C 438/09).

Правото на приспадане на данъчен кредит по получена доставка предполага, че тя ще се използва за целите на извършването на последващи бъдещи облагаеми доставки. Ако става дума за дълготраен актив, данъчно задълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles Tijmens, точка 24, както и цитираната съдебна практика).

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Какво се случва обаче, когато връзката между получени и извършени доставки се прекъсне?

Предприятието може например да не препродаде закупените стоки, защото складът му е изгорял или пък защото цялата стока е била открадната, или да не използва придобит дълготраен материален актив (недвижим имот или друго) веднага за своите икономически дейности, защото този недвижим имот не може да се използва предвид липсата на задължителното по закон разрешение за експлоатация на имота.

Тези въпроси са уредени с разпоредбите на правото на съюза относно правото на приспадане на данъчен кредит за покупка на стоки и услуги, до които се отнася и настоящото изложение.

В решение на Съда на Европейския съюз по дело C 153/11 със страни „К.“ ООД срещу директор ОУИ, гр. Варна, е разгледан и решен спор относно право на приспадане на данъчен кредит в полза на дружество за закупуването на дълготраен актив, който обаче все още не се използва за неговата професионална дейност.
Фактическите обстоятелства по този казус са: Дейността на „К.“ се състои в експлоатацията на хотел в гр. Варна. През май 2009 г. дружеството закупува в гр. София мезонет (жилище). Дължимият за тази покупка ДДС е приспаднат, но не е подадена данъчна декларация до данъчните органи за заплащане на местен данък за апартамента. „К.“ ООД не променя предназначението на имота, нито открива партиди на свое име за електрическа енергия и вода.
Въз основа на това данъчните органи приемат, че въпросният апартамент е предназначен да се ползва като жилище, а не за професионална дейност. Те считат, че доколкото апартаментът не се ползва за дейността на предприятието, то при придобиването му не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, поради което издават данъчно ревизионен акт по отношение на „К“.
Данъчните органи приемат, че към момента на данъчната ревизия „К“ ООД не е доказало, че апартаментът се използва за професионални цели, нито че той ще бъде използван за такива цели в бъдеще.
„К.“ ООД обжалва ревизионния акт пред директор „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, който го потвърждава. Жалбоподателят в главното производство отнася жалбата си пред Административния съд - Варна. Пред тази юрисдикция „К.“ ООД твърди, че разглежданият в главното производство имот е предназначен за професионална дейност, тъй като възнамерява да го използва за срещи при воденето на преговори с туроператори.
Впоследствие е представена данъчна декларация за местни данъци, в която е посочено, че апартаментът се използва като офис.
Данъчните органи приемат, че към момента на данъчната ревизия „К.“ ООД не е доказало, че апартаментът се използва за професионални цели, нито че той ще бъде използван за такива цели в бъдеще.
В хода на главното производство е представено писмо от Столичната община, в което се уточнява, че тя не разполага с никакви данни за внесено искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за този апартамент.
Административният съд – гр. Варна, преценява, че не може сам да извърши надлежно тълкуване на 112 директива и се обръща към Съда на ЕС в Люксембург със следните въпроси:
1. Следва ли чл. 168, ал. 1, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че след като данъчно задълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?

2. Следва ли чл. 168, ал. 1, б . "а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчно задължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?

3. Съответства ли на директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция по приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
4. В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот - мезонет в гр. София?
По-конкретно в това решение Съдът на ЕС е постановил, че цит.

“По отношение на данъчната тежест върху предприятието принципът на неутралитет на ДДС изисква капиталовите разходи, направени за нуждите и във връзка с дадено предприятие, да се считат за икономическа дейност, която поражда право на незабавно приспадане на дължимия ДДС по получени доставки (вж. в този смисъл решение по дело Rompelman, точка 22 и решение по дело Puffer, точка 47, постановени от Съда на Европейския съюз).

Следователно частноправен субект, който придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, прави това в качеството си на данъчно задължено лице, дори когато не използва веднага стоките за своите икономически дейности (вж. в този смисъл решение по дело Lennartz, постановено от Съда на Европейския съюз).
С други думи, дружеството ще може да приспадне изцяло и незабавно дължимото ДДС за стоката, която е изцяло включена в имуществото на неговото предприятие, макар тя да не е използвана веднага за нуждите на неговата икономическа дейност.

Следва да се добави, че при липсата на обстоятелства, свързани с измама или злоупотреба, и освен ако няма евентуални корекции в съответствие с предвидените в Директивата за ДДС условия, веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2000 г. по дело Breitsohl, C 400/98, Recueil, стр. I 4321, точка 41, и решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C 255/02, Recueil, стр. I 1609, точка 84).

Както съдът е приел във връзка с това, когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчно задълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки, правото на приспадане остава придобито, тъй като в подобен случай не съществува никаква опасност от измама или злоупотреба, които биха могли да обосноват последващо възстановяване на приспаднатите суми (решение от 8 юни 2000 г. по дело Schloßstrasse, C 396/98, Recueil, стр. I 4279, точка 42).

Съдът съгласно постоянната си практика припомня, че констатирането на съществуваща практика на злоупотреба е свързано с наличието на две условия. От една страна, в резултат от разглежданите сделки, въпреки че формално са били изпълнени условията, предвидени в съответните разпоредби от Директивата за ДДС и в транспониращото тази директива национално законодателство, трябва да е било получено данъчно предимство, предоставянето на което би противоречало на преследваната от тези разпоредби цел. От друга страна, от определена съвкупност от обективни доказателства трябва да е видно, че основната цел на разглежданата сделка е получаването на данъчно предимство (вж. в този смисъл решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точки 74 и 75).

Мерките, които държавите членки могат да приемат по силата на член 273 от Директивата за ДДС, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва обаче да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС (вж. решение от 21 октомври 2010 г. по дело Nidera Handelscompagnie, C 385/09, все още непубликувано в сборника, точка 49).
От член 168 от директивата следва, че доколкото данъчно задълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Това право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем, тоест в момента на доставяне на стоките. Следователно решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по получени доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги. Всъщност употребата определя първоначалното приспадане, на което данъчно задълженото лице има право, и обхвата на евентуалните корекции, които трябва да бъдат осъществени според условията, предвидени в членове 185-187 от директивата (вж. решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, C 63/04, Recueil, стр. I 11087, точка 54, и цитираната съдебна практика).

В заключение ще изложим крайния извод на СЕС, а именно, че член 168, буква a) от Директивата за ДДС следва да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив ДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. Запитващата юрисдикция следва да определи дали данъчно задълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика.

Източник: сп. "Български законник"

 

 


ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

НАЙ-ЧЕТЕНИ

  1. Справки по ЕГН и ПИК за осигурителен стаж и доход 718981
  2. Справки по ЕГН за здравно осигуряване 620735
  3. Справка по ЕГН и ПИК за представени в НОИ документи за обезщетения и помощи от ДОО 344096
  4. Справки по ЕГН и ПИК за изплатени обезщетения и помощи от НОИ 322462
  5. Справки по ЕГН за допълнитeлно задължително пенсионно осигуряване 121053
  6. Безработните дължат месечно по 16,80 лв. за здравни вноски 92075
  7. Проверка за валидност на ДДС номер в системата VIES преди издаване на фактури 79053
  8. Справка за задължение по фиш 71567
  9. Е-услуги на НАП със свободен достъп 66389
  10. Указания за справките на НОИ 62494
  11. Справка за издадени и неполучени български лични документи след 29.03.2010 50493
  12. Справки по ЕГН и ПИК за подадени декларации за социално осигуряване за лице след 2004 г. 48543
  13. Проверяваме задълженията си за данъци и осигуровки онлайн 43498
  14. Изчисляване и зачитане на осигурителен стаж при неплатен отпуск и работа на непълно работно време 40996
  15. Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. с баркод (образец 2001) за доходите на физически лица с приложения и указания 40061
  16. Подаване на декларации за осигурените лица през 2009 г. 38166
  17. Справка по ЕГН и ПИК за изплатени парични обезщетения за безработица 38109
  18. Данъчна декларация за облагане с патентен данък 36882
  19. Правото на наследствена пенсия в България 35207
  20. Списък на справките на НОИ 31183
  21. Проверка на ЕГН за коректност 30754
  22. Не се иска разрешение от работодателя за работа по втори трудов договор с друг работодател 30538
  23. Авансово облагане на доходи по граждански договори 30333
  24. Декларация за освобождаване от задължението за внасяне на здравносигурителни вноски от българите в чужбина 29734
  25. Отпуск на бащата при раждане на дете 26347
  26. Същност и видове лихва 25948
  27. Прилагане и документиране на туристическия данък в практиката 25232
  28. Специфични настройки за е-услугите на НАП 24178
  29. КОДОВЕ ЗА ПЛАЩАНЕ НА РЕПУБЛИКАНСКИ ДАНЪЦИ ЗА 2011 22925
  30. Е-услуги на НАП с ПИК 22813
  31. Подаване на Декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ 21965
  32. Таблици на населението по настоящ и по постоянен адрес 21085
  33. Контакти с НОИ 20986
  34. Въвеждане/промяна на координати за получаване на съобщения от НОИ 20787
  35. Справка за валидност на документи за самоличност 20221