На сайта на НАП е публикувано допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки.
Настоящото становище е допълнение на Становище изх.№ 91-00-1 от 5.01.2009г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
Извън посочените в предшестващото становище обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.
Типичен пример в това отношение са обичайно извършваните плащания при сключване на договор за наем на недвижим имот, които служат да обезпечат различни по естеството си случаи, като например:
- обезщетение на евентуално неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му - например неплащане на сметки на потребените от наемателя ток, вода, парно, телефон, за които партидите на доставчиците на съответните стоки/услуги са на името на наемодателя и които не са включени в наемната цена, или
- обезщетение за евентуално нанесени повреди на отдадения под наем имот
- предвидени в договора неустойки, или
- покриване на неплатени месечни вноски.
В тези случаи, предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. В този смисъл са и решения на ВАС по ахд № 464/2011г. и по ахд. №7287/2010г.
Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие, че е налице договореност между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия ред на закона.
Източник: Национална агенция за приходите - НАП
| < Предишна | Следваща > |
|---|
