Жанет БОГОМИЛОВА - юрист
Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост, са въведени като нов самостоятелен раздел VIIIв на глава пета от Кодекса на труда (КТ).
Най-съществената особеност на трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа е, че в него се уговаря работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие - ползвател под неговото ръководство и контрол по реда на чл. 107р, ал. 1 от КТ. По силата на този договор работодателят се задължава да осигурява временна работа на лицето, но не и да осъществява тази временна работа като свой предмет на дейност. Той осигурява последователно на работника или служителя временна работа при други, различни работодатели - ползватели на работната сила. При всяко изпращане в предприятие - ползвател работодателят следва да се съобразява с професионалната квалификация, здравословното състояние и местоживеенето на работника(арг. от чл. 107с, ал. 3 от КТ).
Преди да започне дейност по осигуряване на временна работа, предприятието първо трябва задължително да се регистрира в Агенцията по заетостта/АЗ/. Според чл. 107р, ал. 7 от КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в глава 8а Закона за насърчаване на заетостта.
Трудовият договор между работникът или служителят и предприятието, което осигурява временна работа, се сключва при условията и по реда на раздел т от глава 5 на КТ, но винаги за обозримо време. Вариантите за определянето на това обозримо време по договора са само два и те са изчерпателно посочени в чл. 107р, ал. 4 от КТ:
1. До завършване на определена работа;
2. За заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
За въпросите, свързани с трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, които не са уредени със специалните правила на раздел VIIIв на глава пета от КТ, се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда съгласно чл. 107ч от КТ.
Задължения и права на страните по договора
Според чл. 107с, ал. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключените, изменени и прекратени трудови договори. Самото изпращане в предприятие ползвател се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Този акт играе ролята на своеобразно направление, с което работникът бива предоставен на предприятието ползувател за реализиране на работната сила съобразно неговата квалификация. Съобразно изискванията на чл. 107с, ал. 2 от КТ в акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.
По правилата на чл. 107с, ал. 3 от КТ работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта за изпращането по чл. 107с, ал. 2 от КТ. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Съгласно чл. 107с, ал. 5 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно:
- да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;
- да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение;
- по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;
- да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване;
- по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;
- при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
Според чл. 107с, ал. 6 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.
Съгласно чл. 107ф, ал. 1 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието, което осигурява временна работа, задълженията, които произтичат от трудовия договор по чл. 107р от КТ, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател.
Контрол и санкции
Съгласно чл. 77 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за извършени нарушения на ЗНЗ и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за България. Според чл. 76, ал. 2 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" може да дава задължителни предписания на предприятията, които осигуряват временна работа и на предприятията ползватели за преустановяване на нарушенията по ЗНЗ като принудителна административна мярка въз основа на чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ.
На предприятие, което осигурява временна работа, както и на предприятие ползвател, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗНЗ, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно чл. 81а от ЗНЗ на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.
На предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на Глава осма "а" от ЗНЗ, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.
Източник: Б ю л е т и н бр.60 - март 2012 г. на Български законник ЕООД | Експертис
| < Предишна | Следваща > |
|---|
