РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 20-21-66 от 06.03.2012 г.
ОТНОСНО: Подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
В отговор на ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – 20-21-66/06.03.2012 г., ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването като управител на търговско дружество (ЕООД) сте подали годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2011 г., но при заверяване на осигурителната ви книжка от НОИ са изискали да представите и годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с попълнена колона 4 на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателия размер на осигурителния доход за 2011 г.
Интересувате се трябва ли да подавате такава декларация, при положение че нямате получени други доходи извън дейността на дружеството.
При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите норми от данъчно и осигурително законодателство изразяваме следното становище:
Относно задължението за подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ:
Предвид неяснотата относно получения от вас доход и на основание действащата нормативна база отговаряме следното по първия въпрос:
В създаденото от вас ЕООД доходите, които е възможно да получите, са такива по договор за управление и контрол по реда на Търговския закон (ТЗ) или за положен личен труд по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Възнаграждението ви като физическо лице (което не е конкретизирано в запитването) може да е за дейността като управител или за дейност, свързана с предмета на дейност на дружеството.
Правната регламентация на управлението и представителството на ЕООД се съдържа в 147 от ТЗ. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма съгласно чл. 147, ал. 3 от посочения закон.
Съгласно § 1, т. 26, буква „з” от допълнителните разпоредби на (ДР) на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) възнагражденията, изплащани по договори за управление и контрол, включително и на членове на управителни и контролни органи на предприятия, се считат за доходи от трудови правоотношения. Т.е. по смисъла на определението правоотношенията по договори за управление и контрол се приравняват към трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ само за целите на данъчното облагане, независимо от това, че действащата нормативна уредба не допуска сключване и подписване на трудов договор между ЕООД и собственика с цел управление.
Съгласно § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ доходът от полагания личен труд или по договор за управление се третира като доход от трудово правоотношение независимо от вида на сключения договор – по реда на ТЗ или облигационен (граждански) по ЗЗД.
Съгласно дадените в закона определения относно възнагражденията, изплащани по договор за управление и контрол или за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица по силата на правоотношения, попадащи в дефиницията на § 1, т. 26, букви „з” и „и” от ДР на ЗДДФЛ, ще се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения, като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т.е. ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа същите не могат да бъдат приспаднати.
Размерът на авансовия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ). Срокът за внасяне на авансовия данък е регламентиран в чл. 65, ал. 11 от закона – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Задължението за удържане и внасяне на данъка е на платеца на дохода, в конкретния случай – „КНМ 2009” ЕООД.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ). На основание чл. 49, ал. 8 от същия закон при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на предходните алинеи не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби, т.е. работодателят няма задължение да прави годишно преизчисляване на данъка за тези доходи.
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ работодателя издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10.01.2012 г. (чл. 45, ал. 6, т. 2).
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ лицата, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква ”и” от ДР на закона, задължително подават годишна данъчна декларация за тези доходи, като попълват Приложение № 1 с код 09, неразделна част от декларацията.
Когато се изплащат възнаграждения по договор за управление и контрол по смисъла на определението на § 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ, облагаемият доход и годишната данъчна основа за тези доходи се определят по реда на чл. 24 и 25 от ЗДДФЛ. Съответно при авансовото и годишното им облагане приложими са нормите на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, т.е. редът, предвиден за авансово и годишно облагане на доходите от трудови правоотношения.
Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 и данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42 от ЗДДФЛ).
Годишната данъчна основа на лицата, придобили доходи, приравнени на трудови по реда на § 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ, се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Намаление се извършва и по реда на чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ с данъчните облекчения по чл. 19 и 22 от същия закон, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение и с данъчните облекчения по чл. 18 и 20.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя, т.е. работодателят има задължение да прави годишно преизчисляване на данъка за тези доходи.
Съгласно изискванията чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък.
Доколкото физическото лице, получаващо възнаграждение по договор за управление и контрол, не попада в разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ (в сила за доходи, получени през 2011 г.), на основание чл. 50, ал. 1 от цитирания закон лицата, придобили през годината доход, подлежащ на облагане с данък върху годишна данъчна основа, в т.ч. и от трудово правоотношение по § 1, т. 26, буква ”з” от ДР на закона, задължително подават годишна данъчна декларация за този доход, като попълват Приложение № 1, неразделна част от декларацията, и посочват код 08 за вид доход.
Тъй като доходите от възнаграждения по договор за управление и контрол и за положен личен труд са дефинирани като доходи от трудови правоотношения, те не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (чл. 73, ал. 2 от ЗДДФЛ - по аргумент от противното).
Предвид гореизложеното подаването на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и определяне на данъчното задължение е в зависимост от получения от лицето доход, съответно за положен личен труд или по договор за управление и контрол, съобразно разяснените нормативни изисквания.
Относно задължението за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход:
На основание чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, дължат авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ), годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ на физическите лица или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
Когато разликата между декларирания доход и авансовия осигурителен доход е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна, надвнесените суми се възстановяват, освен когато средномесечният осигурителен доход, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на годишната данъчна декларация (ГДД), е по-малък от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Когато самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски върху по-голям осигурителен доход от минималния, а декларираният облагаем доход с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е под минималния осигурителен доход, окончателният размер на месечния му осигурителен доход е равен на минималния. Годишният осигурителен доход остава в минимален размер и в случаите, при които за календарната година самоосигуряващото се лице не е получавало доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, върху които се дължат изравнителни осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
В конкретния случай, доколкото през 2011 г. не сте получавали възнаграждения или други доходи като физическо лице, подлежащи на годишно данъчно облагане по ЗДДФЛ, съответно на годишно изравняване по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, които да формират реален осигурителен доход и задължение за подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а сте подали само декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО, окончателният размер на месечния ви осигурителен доход за тази година остава в размер на минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за самоосигуряващите се лица.
Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)
Източник: Национална агенция за приходите - НАП
< Предишна | Следваща > |
---|